Списанието на Американската медицинска асоциация (Journal of the American Medical Association) счита, че алкохолизма като "първично, хронично заболяване, характеризиращо се със загуба на контрол над употребата на алкохол, страстта към алкохола независимо от неблагоприятните последици и води до нарушаване на мислене. " Алкохолизмът е заболяване, което се развива бавно, постепенно, постоянно прогресира, дълго време пациента и неговата среда не я забелязват.

Хронично - това означава, че медицината не е в състояние да лекува тази болест завинаги. Напр. човекът, който спре да пие алкохол може всичките години, които му остават да изживее с достойнство и щастие, и за нищо да не се различава от останалите. Но ако след много години, този човек поиска да си попие малко, той незабавно ще се завърне на стадий на болестта, на който той се спрял преди много години.

Прогресивно - което означава, че с течение на времето положението се влошава и в определен етап промени в тялото стават необратими.

Физическо - това значи че неразумно продължителна употреба на алкохол възпрепятства обмяната на веществата и довежда до явяванена заболявания, причинени от консумация на алкохол. Най-често това е токсично унищожаване на черен дроб, нервната и сърдечно-съдовата система.

Психично - означава промяна на личността, загуба на интерес и стремеж за постигане на целите си. Единственно алкохол става важен на човека. Ето защо, алкохолици, са готови заради алкохола да жертват здравето си, кариерата и спокойствието на близките си. Нарушаване на волевите механизми, което води до нестабилност, невярно твърдение, манипулация. Безкрайни обещания че ще спре да пие никога не се изпълняват.

Социални - човек, който пие не страда сам, но принуждава и своето семейство да пострада. Постоянно напрежение, неуспешни опити за контрол на алкохолик, разочарования, гняв и конфликт, формуват съзависимите от членовете на семействата на пациентите.

Болест - съвременни методи на разследване (неврохимични, позитронна емисионна томография) убедително са доказали различията между мозъка на зависимите и мозъка на здрав човек. Алкохол, наркотици, психоактивни вещества нарушават функционирането на ендорфинската система в мозъка. Човекът постоянно чувства биологична нужда да бъде в състояние на напивеност.

Симптомите на алкохолизъм

1. Загуба на контрол върху използваното количество алкохол е един от най-раните и най-важните симптоми. Човекът губи "безразличие" към алкохола. Усеща лека напивеност и в мозъка му се създава нужда постоянно тя да се увеличава. Затова има всички основания приятно събитие да "засили" с алкохол, а неудобствията, проблемите и скуката също така стимулират желанието за пиене. Все повече време отива на радостни събития в компанията на любителите на напитки. Възникват тежки форми на напивеност, когато човек толкова пие, че вече не е в състояние да контролира в напивеното състояние. В този етап не е случайно, поради шофиране в нетрезво състояние, лицето може да стане агресивно, става инициатор на сбиване, има явяване на дупки в паметта. Опасност от самонараняване или нараняване на любимите си хора в пияно състояние, вече в този ранен етап, насърчава определни хора да спрат да пият. "Не можеш – недей да пиеш" - казва народна мъдрост.

2. Появата на психологическа нужда от алкохол, появата на желание за алкохол. Пациентите в алкохол намират защита от техните проблеми, страхове, безпокойствия. Под влияние на алкохол за кратко време се подобрява настроението, повишава доверието в себе си, намалява се нервното напрежение. На лицето е приятно, топло, тихо е. Въпреки това, след употреба на алкохол доста бързо започва да се променя. Фаза на положителните емоции се намалява и губи интензивност. Иска повече ", да добави" за да върне приятни чувства, които по-рано предоставяше алкохол. И вместо това, все по-често се явява раздразнителност, нетърпеливост към околната среда, недоволствие. При отрезяване често са тъжни или заядливи, имат чувство за вина, депресия, което отново го кара да вземе алкохол. Започва да му се нарушава сън, апетит. При липса на алкохол, възниква психологическа неприятност, нервоза и все по-често има мисълта и желанието за консумация на алкохол. След известно време човек може нормално да се усети само под влиянието на алкохол, а ситуация, когато не пие алкохол, става непоносима.

3. Увеличаване на толерантността, резистентност към алкохола. Когато човек пие по-често и все повече, организъмът се опитва да се приспособи и включва защитни ферментни системи. Мнозина се гордее от факта, че, уж, могат да изпият литър уиски и да не се напият, а други след това не могат да станат. Всъщност това не е признак за здраве, но показател за развитие на болест. Повишаваща толерантност към алкохола изтощава, изчерпва организма и унищожително действо на високи дози алкохол ще доведе до заболявания, които са резултат от консумацията на алкохол и абстиненциален синдром.

4. Появата на физическа зависимост. Употреба на повишаващите количества алкохол води до това че човекът всяка сутрин има симптоми на махмурлук - нервоза, гадене, съкрушеност, чувство за вътрешно треперене, сърцебиене. При случайно избрани нормални хора, тези симптоми са слабо изразени и обикновено минават през деня. При алкохолици те могат да останат в продължение на 2-3 дни и са придружени от силно желание за консумация на алкохол за облекчаване на тяхното състояние. Човекът започва да пие всяка сутрин, през деня или вечер, за да може да спи. Формира се редовна консумация на алкохол, която трае в продължение на няколко дни. Епизоди от пиянство стават все по-дълги а интервалите между тях по-кратки. На този етап, ако алкохоликът на себе си разреши да изпие чаша бира, това означава, че ще пие няколко дни. На него му става невъзможно да се контролира. Нуждата от алкохол става като глад или жажда. Народа казва: "Той желае да пие и пие и не желае да пие, та пак пие“. Махмурлукът или кризата след няколко седмици на консумацията на алкохол може да бъде опасна за здравето или живота на пациента. Абстиненциалната криза без лечение може да се развие в делириум тременс, или да се усложни с епилептичен припадък.

Заболяванията, които са резултат от консумацията на алкохол
Алкохолът има отрицателен ефект върху всички органи и системи. В зависимост от генетичната предразположеност, заболяванията от които преди това е боледувал, при пациента доминира една или няколко болести от посочения списък.

1. Нервна система - алкохолна енцефалопатия (алкохолнa деменция или синдром на Вернике,синдром на Корсаков), психози, халюцинации, делириуми, алкохолна епилепсия, паметни нарушения, амнезия, нарушения на съня, безсъние, кошмари, полиневропатия, парези, парализи. Нараняванията на главата, които се явяват в пияно състояние влошават развитието на алкохолизъм.

2. Сърдечно-съдова система - артериална хипертония, стенокардия, аритмия, рискът от инфаркт или мозъчен инсулт, алкохолна кардиомиопатия, "волско сърце" при бирения алкохолизъм, риск от внезапна смърт.

3. Черен дроб - Алкохолна стеатоза, хепатит, цироза на черния дроб, портална хипертония, чернодробната енцефалопатия, разстройство на чернодробната функция (участие в храносмилането, производство на фактори на кръвосъсирването, синтез на протеини, витамини, намаляване на детоксикационната функция на черния дроб); появата на разширени вени на хранопровода, хемороидни възли, рискът от фатално кървене; натрупване на течност в коремната кухина (асцит) до 10-12 литра.

4. Храносмилателната система - гастрити, язви, кървене, панкреатит с нарушения на функцията на панкреас със смъртност до 70% ; възможността за развитие на захарен диабет (диабет); дисбактериоза, нарушен нутритивен статут, малабсорбция и малдигестия.

5. Други органи и системи - нарушение на имунитета. Предпочитание към хронични инфекции, нарушение на ендокринния статут - намаляване на тестостерон и увеличаване на кортизол променя външния вид на лицето, зъбите се развалят, кожата губи своята еластичност, поради пушенето се явяват бронхити и пневмонии. След 10-15 години нарушенията стават необратими.

6. Жените-алкохолици, които продължават да взимат алкохолни напитки по време на бременност раждат тнр. плод на алкохол (фетален алкохолен синдром) с груби морфологични нарушения: нередовен размер на главата и съразмерност на главата, тялото, крайниците, предната и задната част на черепа, изпъкнали или дълбоко поставени очи, широка носна кост, недоразвити кости на челюст, съкращаване на тръбните кости.

Промяна на личността

Още Корсаков е писал, че алкохоликът обвинява всички - жените, децата, работата, само себе си не.

Първият стадий от 1-5 години на консумацията на алкохол - вследствие на хроничното токсично въздействие на алкохола върху централната нервна система, алкохололизъмът изопачава личността на човека и носи нови черти на характера, които по-рано не са му биле специфичне. Тези нови черти са закотвени в личност, постепенно се превръщат в твърди стереотипи на поведението. Колкото е по-голям период на консумацията на алкохол, толкова повече се променя личността на алкохолика. Води до заостряване, загрубяване на характерните черти, присъщи на човек в такава степен, че личността, като чели става по-евтина версия на себе си. В първоначалния, първия стадий на болестта явяват се такива личностни черти, които по-рано на този човек не са били специфични, като например, повишена раздразнителност, бързо заморяване, променливо настроение, несигурност в себе си, загуба на по-рана заинтересуваност към работата, семейството. Намаляват се морални и етични стандарти, притежавани от всеки човек. Появява се лъжливост,безскрупулност, самохвалство.

Вторият стадий от 5-10 години на консумацията на алкохол, най-важният признак на зависимост към алкохола по време на този период е внезапно намаляване на нивото на личността, промяна на заинтересуваност, загуба на индивидуалност и творческа дейност. Той губи интерес към всичко, което не е свързано с алкохол. Намалява критичността на действията си, явява се безскрупулност, бездушие, намаляват се морални критерии. Тези промени са ясно видими в общуването с любимите хора. Явява се алкохоличен "плитко" чувство за хумор: груб, циничен, неуместен. Възниква социална и професионална деградация, понижава се нивото на критичността - на първо място за себе си. Пациентът търси и намира смекчаващи вината обстоятелства, довели до пиянство, отрича наличието на пристрастяване към алкохол (анозогнозия).

Третият стадий от 15-20 години на консумацията на алкохол - особено в този период са изразени признаци на сериозна повреда на голям мозък - мозъкът е отровен, нарушена е паметта, мислене става непродуктивно, намалява се интелигенцията и болният губи всичките си човешки качества. Той е неспособен да работи, за продуктивна комуникация, няма воля, всички интереси са концентрирани около алкохол. Именно третият стадий представлява резултат от тежкото токсично въздействие на алкохола.